Млада, чаровна и талантлива. Йозге Яъз е най-малката в семейството си.

Млада, чаровна и надарена. Йозге Яъз е най-малката в фамилията си. Тя има сестра, която е с шест години по-голяма от нея. Учи връзки в университета „ Башкент “ и взема уроци по актьорско майсторство в No10Studies. Дебютира на дребния екран през 2017 година с роля в „ Назови ме по име “. Става известна с героинята си Рейхан в първите два сезона на „ Обещание “. След това се снима в „ Лявата ми половина “, „ Един от нас “, а през днешния ден продължава записите на „ Баща “, който е на екран от февруари 2022 година

Навлизането й в телевизионния свят е доста ненадейно. Такава беше и срещата с сегашния й управител Хасан Гюнгьор. Двамата вземат решение кое е най-хубаво за кариерата й.

Определя се като спокоен, толерантен, мъчно раздразним, радостен, прочувствен, разговорлив и деятелен човек, мъчно се деморализира.

В свободното си време тя обича да прекарва време със фамилията и обичаните си хора, а също по този начин следи кино, концерти и театрални събития.

В любовен проект има връзка с сътрудника си Гьокберк Демирджи, с който бяха разграничени няколко месеца. „ Раздялата е част от любовта. Сега сме доста щастливи и желая бъдещето ми с Гьокберк да бъде толкоз положително, колкото предишното. “

– Играеш Серра в „ Лявата ми половина “, която е мощна жена. Какво те притегли най-вече в тази история?
– Способността на Серра да се оправя с всевъзможни компликации. Това ме впечатли най-вече. Обичам нейната безкористност, бързата й реакция, чувствителността й, която нараства от ден на ден. Харесва ми, че не прави взаимни отстъпки със себе си. Но когато се ядоса на хора, които не могат да видят това, тя ме отдалечава от себе си, почтено казано.

– Имате ли прилики със Серра?
– Не съм толкоз проницателна като Серра, само че чувствителността на вътрешния ни свят е доста сходна. Всеки път си мисля: „ Как бих реагирала, в случай че преживея това? “ Серра от време на време усеща, че може да живее в крайности и това е по този начин, тъй като знае доста добре, че не би трябвало да бъде уязвима. Като Йозге няма неща в живота ми, които би трябвало да вардя толкоз, колкото Серра, само че мога да кажа, че съм най-малко толкоз мощна, колкото нея.

– Серра заплаща скъпо за грешките, които татко й позволява в предишното. Ако считаме, че фамилията е доста решаващо в живота ни, какво е твоето семейство?
– Имам по-голяма сестра. В нашето семейство постоянно е имало независимост на избора. Нито сестра ми, нито аз бяхме принуждавани да вършим нещо.

– В какво семейство си израснала? Какво детство си имала?
– Израснала съм в класическо семейство. Бях щастливо дете. Интересувах се от няколко области по едно и също време и разнообразни спортове, от балет до баскетбол, от баскетбол до волейбол, упражнявах всичко. Имах интензивно детство.

– Как се появиха ползата и любознанието ти към актьорството?
– Всъщност, без да го съзнавам, ненадейно открих, че играя. Исках да знам какво е приключението, наречено актьорско майсторство. Стана малко бързо, не чаках, че внезапно ще попадна в промишлеността. Досега съм научила доста от хора, които са влизали и излизали от живота ми в този бранш, и не преставам да се изучавам. Актьорството ми доставя благополучие.

– Как стартира актьорското ти премеждие?
– Получих първата си работа на прослушванията, на които се явих за първи път, и отидох на снимачната площадка на идващия ден. Беше бързо, вълнуващо и буйно начало. Така продължава и до през днешния ден. Гладът за учене е най-големият фактор за самоусъвършенстване. Наблюдение, слушане, разбиране…

– Какво е да си актриса на толкоз млада възраст и да бъдеш приета от толкоз огромна аудитория?
– Неописуемо е… Човешката сила е нещото, което най-вече ме впечатлява, тяхната сила от време на време те кара да се чувстваш като в различен свят, веселя се, че ги има.

– Участвала си във значими продукции до момента. Коя героиня чувстваш най-близка?
– Не мога да различавам. Ако не се усещах близка с всяка една от тях поотделно, щеше да ми е мъчно да ходя по пътищата, по които съм тръгнала.

– Каква е най-голямата ти фантазия, обвързвана с актьорството?
– Искам работата ми да ми даде неповторими прекарвания, в които да откривам себе си в разнообразни области.

– Когато погледнеш обратно, кои бяха повратните точки в живота ти? 
– Има два повратни момента, които считам, че в действителност са управлявали живота ми: първо, когато бях на седемнадесет, живях известно време сама в чужбина, и второ, актьорството.

– Търпелива ли си?
– Не мога да мълча пред лицето на несправедливостта. Въпреки че реакцията ми не е доста огромна като отношение, изразът и изреченията ми са остри.

– Какво понасяш мъчно в хората като цяло?

– Наистина не претърпявам ексхибиционистите. Като цяло тези, които не отстояват това, което споделят, нямат място в живота ми.

– Коя е най-голямата ти пристрастеност в живота, кое ти дава най-вече сили да продължиш напред?
– Бих споделила безусловно вярата… Вярата ми в себе си постоянно е преди всичко, с цел да продължа живота си по допустимо най-хубавия метод. Това, че фамилията ми е с мен, тяхната поддръжка когато и да е ми дава силата да продължа при всевъзможни условия. Наистина имам вяра във всяка страст, която изпитвам, във всяка мисъл, която се появява в главата ми. Вярвам, че верните неща в последна сметка ни намират. Затова влагам силата си, с цел да се уверя, че давам всичко от себе си, оставяйки всичко останало да отмине.

– Имаш ли друга пристрастеност, която сама развиваш?
– Кухнята. Това е напълно друга пристрастеност и терапия за мен.

– Следиш ли новините и какво те тормози?
– Всяка вест за физическо или психическо принуждение ме трогва. Мечтая за дните, в които можем да достигнем до всички дами, които не са съумели да изразят насилието, което са претърпели, и се нуждаят от помощ. Аз съм срещу всевъзможен тип принуждение над дами. Дразни ме като всички останали.

– В днешно време всеки се стреми да се „ почувства по-добре “… Какво правиш, с цел да намериш излекуване, изключително душевен?
– Разходка по плажа. Спортът постоянно е лек, само че когато ме съпровождат обичаните ми песни, морето и неговият несравним мирис, се усещам необикновено спокойна.

– Когато съществени въпроси като здраве, триумф, обич и пари са наред, какво е най-голямото ти предпочитание?

– Мога да кажа, че желая да бъда човек, който в никакъв случай не не помни да благодари.

– Каква е тайната на мотивацията?
– След като всяка цел, която съм си сложила, е реализирана, споделям „ уау! “, почтено казано, само че би трябвало да кажем, че каквото и да сме създали, огромно или малко, би трябвало да ни изненада и да ни повдигне настроението.

– Какво те вълнува най-вече в този живот с изключение на работата, която вършиш?
– Любовта… Любовта прави всеки хубав умствено и физически. Обичам любовта и я демонстрирам. Не мога да скрия нито едно от възприятията си и се пробвам да го изразя тъкмо, без значение дали съм тъжна, или щастлива.

– С Гьокберк Демирджи работихте дружно в „ Обещание “…

– Когато работихме дружно, се карахме, тъй като се виждахме от самото начало. Ако денят е 24 часа, аз го виждах 25 часа. Може ли да не спорим? Не, само че виждам, че въобще не се отразяваше на сериала. Показвахме професионализъм.

За връзката им:

„ Понякога се питаме по какъв начин можем да се любуваме да вършим всичко дружно по този метод, само че в действителност всичко… Ядем доста и гледаме доста дружно. Ние сме занимателно и неотлъчно дуо. Дори до момента в който сменя почвата на растенията, той ме кара да седна на стола до него с кафето и ме моли да го следя. Много бих желала още веднъж да работим дружно. Вярвам в силата на нашето партньорство. Можем да играем в доста истории един с различен, без значение дали е обич или не, няма значение, тъй като силата ни е значима. 

Гьокберк е първият човек, на който се обаждам, когато имам някакви проблеми. Вършенето на една и съща работа усилва капацитета ви да се разбирате необикновено.„

Помирението…

Съдбата още веднъж ги събра. „ Мисля, че в един миг нищо не може да попречи на ориста. Имахме положителни връзки, имам вяра, че не престават добре от този миг нататък. Понякога има къси спирания в живота. Така е за всяко събитие. Срещнахме се инцидентно на улицата и пихме кафе„, признава Йозге. Гьокберк Демирджи пък прибавя, че отишъл в квартала, където живеела приятелката му, и че я срещнал, до момента в който вървял по пътя… по този начин станало помиряването.